Loading... Please wait...

Нашият бюлетин


Зрителни Проблеми

Анатомия и физиология на окото

Очният орган се състои от очна ябълка и прилежащи помощни структури разположени в очната орбита. Орбитата на окото е кухината разположена между черепните и лицевите кости. Има пирамидална форма с връх разположен навътре към мозъка и основа към лицето. В орбиталната кухина се разполага очната ябълка с придружяващите я нерви, мускули и кръвносни съдове изцяло обвити в орбиталната мастна тъкан.

  

complex_eye_500.jpg

Очната ябълка

Очната ябълка е куха, неправилна сфера с предно-заден диаметър от 24мм и почти същият напречен диаметър и малко по-къс вертикален. Обвивката на очната ябълка се състои от три слоя. Отвън това са:

  • ·         Склера с роговица (външен слой)
  • ·         Увея (среден слой)
  • ·         Ретина (вътрешен слой)

Склерата е изградена от еластична фиброзна тъкън, бяла на цвят, а най-отпред преминава в роговица, която е прозрачна и през нея навлиза светлината към очното дъно.

Увеята е обилно кръвоснабдена и отговаря за изхранването на ретината, а в предната си част се удебелява и образува цилиндричното тяло и в последствие ириса който е пигментиран и се намира под роговицата. Той дава цвета на очите.

Ретината е сензорната мембрана на окото. Състои се от няколко специализирани слоя клетки сред които и така нареченитепръчици и конуси.

Някои от най-често срещаните очни оплаквания

  • ·         Зачервени очи
  • ·         Понижаване (загуба) на зрителна острота
  • ·         Болка
  • ·         Отклонения в оста на очната ябълка

Синдром на зачервените очи

Очната хиперемия или зачервените очи са изключително често оплакване в очната практика. Основно четири главни причини водят до тези оплаквания:

  • ·         Конюктивит – възпаление на конюктивата. Причините за възпаление са разнообразни поради което се налага да се потърси помощта на очният лекар.
  • ·         Кератит – възпаление на роговицата, може да доведе до сериозно усложнения.
  • ·         Иридоциклит – възпаление на ириса и цилиарното тяло на окото водещо и до вътрешни усложнения.
  • ·         Остра глаукома – рязко повишаване на очното налягане придружено от загуба на зрение.

Загуба или понижаване на зрителна острота.

Две основни прирични го водят до това състояние:

  • ·         Отклонение в зрителната острота което се коригира с диоптрични очила
  • ·         Нарушено зрение което не се коригира с очила

Рефрактивни състояния на окото

Окото преставлява диоптрична система състояща се от изпъкнала роговица и двойно изпъкнала вътреочна леща, които пречупват и фокусират светлинните лъчи върху ретината. Пълната диоптрична мощ на окото е 60 диоптъра от които 40 се падат на роговицата и 20 на лещата.

Еметропия (нормално зрение)

В нормалното око, светлинните лъчи от даден предмет разположен в далечината се фокусиратпрез оптичната леща без нуждата от акомудационно усилие. Това състояние се нарича еметропия  или нормално зрение.

Аметропия (нарушено зрение)

Когато окото не е способно да вижда ясно далечен предмет през лещата в релаксирано положение имаме състояние на нарушено зрение или аметропия.

Аметропията се дели на три основни рефрактивни грешки

  • ·         Късогледство (миопия)
  • ·         Далекогледство (хиперметропия)
  • ·         Астигматизъм

 

rf_sastoqnia.jpg

Миопия

Миопия е медицинския термин за късогледство. Хора с миопия виждат предметите много ясно когато са близко до окото, докато по-далечни предмети изглеждат замазано или неясно. Четене или работа от близо са ясни, но далечното виждане е замъглено. При късогледството, светлинните лъчи се фокусират пред ретината (вижте илюстрацията). В резултат от късогледството далечните предмети се виждат неясно или мъгливо. Близките предмети, обаче дават ясен образ.

За хора с нормално зрение, паралелни светлинни лъчи влизат в окото и са изкривени от корнеата и лещите (процес наречен рефракция) да фокурисат точно дърху ретината, давайки ясен и точен образ. При хора с миопия, силата на фокусирането на корнеата (главната рефрактираща структура в окото) и лещата е прекалено голямо голяма спрямо дължината на окото. Светлинните лъчи са изкривени прекалено много и се разминават пред ретината, вместо да се фокусират върху нея. Тази неточност се нарича рефрактивна грешка. С други думи, прекалено фокусирани и замъглени образи се изпращат към мозъка.

Има много видове миопия, като най-често срещаните типове са:

  • ·         Физиологична
  • ·         Патологична
  • ·         Придобита

Най-разпространената форма е физиологичната миопия, която се развива при детска възраст, между петата и десетата годишнина, и постепенно се развива докато окото не порастне в целия си размер. Патологичната миопия е доста по рядка, тя започва като физиологичната, но вместо да се стабилизира, окото продължава да се оголемява в непропорционални темпове. Придобитата миопия се проявява след раннодетство

 

Късогледството се корегира по три начина, първият от които – минусови диоптрични лещи (стъкла) монтирани на диоптрична рамка. На второ място късогледството се корегира и чрез контактни лещи за многократна или еднократна употреба. На трето място някои състояния на миопия могат да се корегират и чрез операция с ексимерен лазер.

Хиперметропия

Хиперметропията или далекогледството е състояние при което роговицата и лещата имат малка плюсова диоптрична сила за съответното разстояние на гледане. В резулат на това светлинните лъчи се фокусират зад ретинат. Хиперметропията води до оплаквания за неясно зрение от близо. Корегира се както с диоптрични очила, така и с контактни лещи. За определени случаи е възможна и лазерна корекция.

Астигматизъм

Роговицата на нормалното око, както и на повечето миопици и хиперметропици е с правилна форма на кривината отпред което води до еднаква пречупвателна сила във всички точки от повърхността на роговицата. При хората с астигматизъм, това не е така, поради което и крайният образ е замъглен. Зретелната корекция е възможна чрез очила, лещи или операция.

Презбиопия (старческо зрение)

Това състояние е в резултат на естественото стареене на вътреочната леща което води до проблеми в близкото виждане например в четенето при хора над 40те години. Акомодационната способност на окото е трайно нарушена поради което се налага използването на очила за близо.